Напоследък се улавям да мисля за съкращенията доста повече отпреди. Или така да се каже съкращенията ми се навират в очите, спъват ме, лашкат ме като в препълнен автобус, тормозят ме и ми се присмиват ехидно.
Ето например да вземем прословутото ПМС. Ако аз не се треса от поредния , то някоя приятелка , с която сме откраднали малко време между края на работния ден и пазаруването, се облива в пот, държи се за главата и оправдава поредния си неуспешен ден със своето ПМС. Друга пък в службата се облича и съблича през 5 минути и се сърди на Емо Чолаков за неточната прогноза за времето . Трета е качила 5 килограма ( че и повече ) и с носталгия си спомня времето, когато си е похапвала сладко и си е носила с гордост стройната фигура.
Така или иначе времето тече неумолимо, та реших вместо да съм жертва на съкращенията, да си направя свои собствени съкращения, с които поне малко да направя деня си по-лек и по-забавен.
И такаааа... Денят ми започва сутрин с чаша кафе -ЧК, след което се качвам на проклетия електронен кантар, (който ще наричам ШК) и с ужас установявам, че прегрешенията от предната вечер – чаша вино ЧВ и уж няколко парченца шоколад – НПШ вече са се лепнали здраво за дупето ми. Като казах дупе, та се сетих за оня виц, в който се казваше, че дупето на Дженифър Лопес е толкова голямо, че вече само може да се грижи за себе си, сега е валиден по-скоро за мен, защото на последния клип видях, че Джени е в отлична форма след раздялата си с Марк Антъни и елегантната и фигурка се губи в прегръдките на едър, мускулест здравеняк. Цъкам с език, докато се облизвам от поредното шоколадово удоволствие.
Та слизайки от ШК ( шибания кантар) си обещавам днес да мина на диета. Избирам си някоя от нета, сварявам 2 яйца и хуквам на фитнес. Звучи хубаво,нали?!? Е, щеше да е добре, ако се случваше поне през ден, а не веднъж в седмицата. Ето сега оправдавам с писане обзелия ме напоследък мързел -ОНМ.
Та слизайки от ШК ( шибания кантар) си обещавам днес да мина на диета. Избирам си някоя от нета, сварявам 2 яйца и хуквам на фитнес. Звучи хубаво,нали?!? Е, щеше да е добре, ако се случваше поне през ден, а не веднъж в седмицата. Ето сега оправдавам с писане обзелия ме напоследък мързел -ОНМ.
И все пак, когато завличам задника си в залата, установявам, че аз съм като бяла лястовица (единствена жена) сред група млади потни жребци, които помпят здраво и през 5 минути повдигат потниците си, за да се полюбуват на плочките на лъскавите си, стегнати снаги. Мисля си, че ОНМ все пак е временно явление и че представителките на моя род са още по-мързеливи от мен и се втурвам да тичам на пътеката, като се опитвам да уловя ритъма от музикалния канал, за да направя мъчението си по-поносимо. И така след 30 минути галоп и малко кошмарни коремни преси,които едва ли ще доведат до плочков резултат се завличам бързо вкъщи. Душ, тоалет ииии..вече съм закъсняла за работа. Мятам се за последно на ШК и се радвам на оскъдните 200 грама, които съм свалила – прибавям към грима дребна частица илюзорно самочувствие и се разделям с намерението да си да повървя пеш до работа, защото няма време. Напоследък все повече страдам от болестта на възрастта си – недостик на време ННВ.
За работата няма да говоря. Малко са щастливците, които харесват работата си. Проблеми-навсякъде. Според моите приятелки няма по-тежка и трудна работа от тяхната. А аз знам, че моята е най-шибана. И така – Всяка Работа е Шибана! - ВРШ
Да не забравя да споделя един от ужасните проблеми на жената след 40. До скоро търчах напето на 10 сантиметровия си ток и гордо се усмихвах, когато 50 + ми се чудеха как издържам по цял ден на тези стръмнини. Напоследък обаче в края на деня не знам на кой свят се намирам от болки в глезените и ми да идва да убия всеки, който ми попречи да се добера до моята крепост, в която мога да бъда дебела, боса, без грим и без плочки на корема. Толкова съм уморена и така ме болят краката, че мигом забравям за японското чудо и си наливам ЧВ. После мятам на тигана нещо вкусно, а после се награждавам с втора ЧВ. От умора забравям за ПМС-то,което вече се застъпва с предходното, хвърлям един отчаян поглед към ШК и си обещавам, че от утре ще бъда НОВ ЧОВЕК.
от Диана Драгнева
от Диана Драгнева
С тази публикация ме разби ! :) В онзи, добрия смисъл на думата :) Успех, приятелко !:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, приятелко! :)
ОтговорИзтриване