AБPEBИATУPИTE HA 40+

Напоследък се улавям  да мисля за съкращенията доста повече  отпреди. Или така да се каже съкращенията ми се навират  в очите, спъват ме, лашкат ме като в препълнен автобус, тормозят ме и ми се присмиват ехидно. 

Ето например да вземем  прословутото ПМС.  Ако аз  не се треса от поредния ,  то някоя приятелка , с  която сме  откраднали  малко време между края на работния ден и пазаруването, се облива в пот,  държи се за главата и оправдава поредния си неуспешен ден със своето ПМС. Друга пък   в службата се облича    и съблича  през   5 минути   и  се  сърди  на  Емо  Чолаков  за неточната прогноза  за времето . Трета  е качила 5 килограма ( че и повече ) и с носталгия си спомня   времето,  когато  си  е похапвала сладко  и  си е носила  с  гордост  стройната фигура.

Така  или  иначе времето тече  неумолимо, та реших вместо да съм жертва на  съкращенията, да си направя свои  собствени  съкращения, с които поне малко да направя деня си по-лек  и  по-забавен.

И  такаааа... Денят ми започва сутрин с чаша кафе -ЧК, след което се качвам  на проклетия електронен  кантар,  (който  ще наричам  ШК) и  с ужас установявам, че прегрешенията от предната вечер – чаша  вино ЧВ и уж  няколко  парченца шоколад – НПШ вече  са  се  лепнали здраво за дупето ми. Като казах дупе,  та се  сетих  за оня виц, в който  се казваше, че дупето  на  Дженифър  Лопес  е  толкова  голямо, че   вече  само може да се  грижи  за  себе си, сега е  валиден  по-скоро за мен, защото на последния  клип видях, че  Джени е  в отлична форма след  раздялата си с  Марк Антъни  и елегантната и фигурка се  губи в прегръдките на едър, мускулест здравеняк. Цъкам с език,  докато  се облизвам от поредното  шоколадово удоволствие. 
Та слизайки от ШК ( шибания кантар) си  обещавам днес да мина  на диета. Избирам си някоя от  нета, сварявам 2 яйца и  хуквам на фитнес.  Звучи хубаво,нали?!? Е, щеше  да е добре, ако  се  случваше  поне през ден, а не  веднъж в седмицата.  Ето сега оправдавам  с писане обзелия ме напоследък мързел -ОНМ.

И все пак, когато завличам задника си в залата, установявам, че аз съм  като бяла  лястовица  (единствена жена) сред група млади потни жребци, които помпят здраво и през  5 минути  повдигат потниците си,  за  да се  полюбуват на плочките на лъскавите си, стегнати снаги. Мисля си, че ОНМ все пак е временно  явление и че представителките  на  моя  род  са още по-мързеливи от мен и се втурвам  да тичам на пътеката, като се опитвам да  уловя ритъма от музикалния  канал, за  да  направя мъчението  си по-поносимо. И така след 30 минути галоп  и  малко кошмарни коремни преси,които едва ли  ще  доведат до плочков  резултат се  завличам бързо вкъщи. Душ, тоалет  ииии..вече съм закъсняла за работа. Мятам се  за последно на ШК и се  радвам на оскъдните 200 грама, които  съм свалила – прибавям  към  грима  дребна частица илюзорно самочувствие и  се разделям с  намерението  да си да повървя  пеш  до  работа, защото няма време.  Напоследък все повече  страдам от болестта на възрастта си – недостик на време ННВ.

За работата няма да говоря. Малко  са щастливците, които харесват  работата си. Проблеми-навсякъде. Според   моите приятелки няма по-тежка и  трудна работа от  тяхната. А аз знам, че  моята е най-шибана. И  така – Всяка Работа е Шибана! - ВРШ

Да  не забравя да споделя  един от ужасните проблеми на жената след 40. До скоро  търчах напето на 10 сантиметровия си  ток и гордо  се усмихвах, когато 50 + ми се чудеха  как  издържам по  цял  ден  на  тези  стръмнини. Напоследък  обаче   в края   на деня не  знам  на  кой  свят  се намирам от  болки в глезените и ми  да  идва   да убия  всеки,  който ми  попречи  да се  добера до моята крепост,  в  която мога да  бъда дебела,  боса, без грим и  без  плочки на корема. Толкова съм  уморена и така ме болят  краката, че мигом забравям  за японското чудо и  си наливам ЧВ. После  мятам на  тигана нещо  вкусно, а  после се  награждавам с втора ЧВ. От  умора   забравям за ПМС-то,което  вече се  застъпва с предходното, хвърлям  един  отчаян поглед към ШК  и си  обещавам, че  от  утре ще бъда НОВ ЧОВЕК.   
                                    от Диана Драгнева