или не толкова..., може би мислехме, че е нетрайно,
чувството на близост и взаимно харесване,
или не толкова?.... Малко си бяхме май и двете превзети...
Моментите, които споделяхме в смях и откраднати тайни,
лека полека ни направиха близки не толкова случайни!
Тичахме двете да грабнем всички житейски възможности,
споделяхме мисли, мечти и всевъзможни подробности...
И без да очакваме Животът така ненадейно сближи ни,
че днес неволно и двете се питаме: Тя какво ли
прави без мене и дали и липсвам аз вече,
макар че изобщо, ама изобщо не сме далече....
Ето такива, мила ми приятелко, мисли в главата ми нахлуват,
докато спомени от снимките през годините плуват....
