ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО 

 

Толкова ми е болно да мисля и говоря на тази тема, а толкова е важно да се казва всичко,което чувстваме,мислим и за което се надяваме и искаме за нашите деца. Наслушахме се на обещания и псевдо приоритети на предизборните битки. А вместо да се подобрява образованието ни, все повече се подчинява на финансови интереси, в училищата цари анархия и безнаказаност, безсилие от страна на учителите да се справят с всичката агресия и безскрупулно поведение на някои ученици и безхаберието на родителите им. Това от една страна, а от друга огромния проблем, който чука на вратата - застаряващия учителски състав - уморени и притиснати от системата хора, липсата на стимул и добро заплащане, което да вкара младите специалисти в училище, а с това и свежите идеи, които да върнат интереса на децата и уважението към Учителя. Вместо това се изместват важните проблеми с различни второстепенни акценти от рода на втори и трети комплекти учебници, култура на хранене, което все пак е въпрос и на семейно възпитание, без да омаловажавам разбира се важността им. Да, важно е децата да са здрави, добре облечени и нахранени. Но да кажем, че се справим всички заедно с тези битовизми - чантите са леки, осигурена е здравословна закуска на децата, има прекрасни условия в училище - топла вода и сапун...Това не е толкова невъзможно,защото аз смея да твърдя, че работя в училище, в което тези проблеми са почти решени. До тук добре. Защо обаче статистиката сочи, че българинът става все по-неграмотен?!? Очевидно топлата вода и сапунът не са достатъчни да отмият посредствеността.

Болно и бедно общество - болни и бедни духом подрастващи. Болно ми е да го кажа, но българите стават все по- затруднени да управляват и възпитават децата си. Или изобщо не се опитват, а ги изоставят на съдбата и отиват на гурбет, за да им осигурят хляб и препитание. Оставени без контрол и без обич - двете най-важни съставки на възпитанието, от чийто баланс зависи изграждането на личността, децата стават агресивни, егоистични и лесно се поддават на лоши влияния. И всичко това се събира в училище, умножено по 25 или 30, защото делегираните бюджети принудиха новите Директори - мениджъри да пълнят класовете... Разбира се има и деца на новото време - деца отгледани с много обич и внимание. На тези деца очичките им греят по различен начин. Те са спокойни, позитивни, отворени към другите, към света, любопитни  към неизвестното. И все пак всички са деца и всяко едно от тях заслужава нашата обич и внимание, нашата загриженост и нашата помощ. Когато обаче всички попаднат в една и съща среда - в един клас, в един екип, става страшно.Те не говорят на един и същи език. Едните говорят с езика на грубостта, насилието, пренебрежението, а другите трябва да оцеляват. И срещу тези проблеми седи учителят - САМ. Защото всеки дава нареждания, издава заповеди, изисква, но след биенето на звънеца в класната стая остава всичкият този коктейл от съдби, желания, чувства - водовъртеж от силни емоции, които често ескалират в огромни проблеми и от другата страна- учителят - човекът чудо, който трябва да бъде психолог, педагог, съдия - арбитър, морален съдник и в същото време морална подкрепа. Твърде много умения за един не разполагащ с никакви права и пълномощия човек, който обикновено е виновен за всички неудачи в училище.

  В САЩ се казва, че едно училище е толкова добро, колкото добри са родителите на посещаващите го ученици. Те участват не само във възпитанието на децата , но и във финансирането на училището, което ги прави по- отговорни и загрижени. В българското училище родителят е в ролята на изискващ и преценяващ в кое училище да запише детето си. И поради спадане на раждаемостта, емиграцията, намаляват и децата, с това училищата са поставени в условия на пазарна икономика - ако успее един учител да рекламира добре себе си и училището, в което работи, ще има работа. Ако не - остава на улицата. И така родителят - молен и увещаван да повери детето си в съответното училище,често забравя за своята лична отговорност и гражданска позиция при взаимоотношенията родител - учител - ученик. А в тази сложна социална ситуация в условията на икономическа и духовна криза е нужно единство в отглеждането и възпитанието на децата ни.

   Та затова, Господа управляващи, е време да се помисли как да дадем на нашите деца крила, но да ги оставим сами да се научат да летят, как да не гледаме на тях като на " всяко дете - касичка за училището ",как да ги обичаме, но да не сме равнодушни към лошите им постъпки, как да ги научим на отговорност и толерантност и как да се промени законовата уредба в училище така, че безотговорните ученици и родители да получават урок за липсата на лоялност към училището като институция...Оттук трябва да тръгнат промените - от училището, защото децата ни са бъдещето, колкото и клиширано да звучи това. 

 И след като сложим ред в училищата, можем да помислим и за креативността, за загубената радост и удоволствието от УЧЕНЕТО - абсолютно съм съгласна и подкрепям мнението на Кен Робинсън :