Накара ме да се страхувам

Накара ме да се страхувам

и времето това не заличи.

опитах се да не тъгувам,

но всъщност много ми горчи.

Да, бях влюбена, и влюбен ти,

накара ме да полетя,

повярвах в себе си и във мечтите си,

забравих за копнежа по дома.

Не бе ти моят дом, но знаеш ли,

дари ми Слънцето, Луната и нощта,

като дете подаде ми ръката си,

заведе ме на тайнствени места.

На лунната пътека в края

аз пуснах твоята ръка,

познах и дявола и рая,

разбрах какво е болка в любовта.

Накара ме да се страхувам,

но белега от тази рана не личи,

научих се отново да обичам

ти лунен спомен си с безброй звезди.