PAЗMИCЛИ ПO KOЛEДA

Обичам Коледа. Въпреки суетата и лудешкия бяг насам-натам. Обичам я не заради подаръците, макар че няма по-голяма радост от специалното отношение на любим човек . Обичам и милата малка елха с червени и златисти гирлянди, която радва очите ми всяка Коледа. Но най-много я обичам, защото всяка Коледа се чувствам по-добра и по-човечна... Разбирам кое е важно за мен и заради кое си е струвало да се боря и да ме боли... за да съм щастлива ( или поне така си мисля:)) Обичам да правя подаръци на любимите си същества, за да видя радостните пламъчета в очите им... Обичам!
Тъжно ми е мъничко на всяка Коледа. Защото още една година си отива... Тъжно ми е, защото не всички хора, които обичам са близо до мен. Тъжно ми става, когато само по празниците се сещаме да си кажем: “Обичам те! Имам нужда от теб! Ти си важен за мен!”
Тъжно ми е, защото в България става все по-трудно да съществуваш и аз съм толкова уморена да се боря за мечтите си, че вече не знам дали СЪМ.
Тъжно ми е...
 Искам да виждам повече спокойствие и радост в очите на приятелите си, вместо раздразнителност и умора. Искам да се чувствам толкова добре, че да спра да мисля какво искам. Искам да работя това, което ми създава истинско удоволствие и да ми носи необходимите и достатъчни средства, за да се справям и да съм истински свободна... Искам!
Моля се въпреки всичко да съм здрава, ама наистина се моля, защото доскоро това означаваше просто едно често повтаряно клише по празниците. Моля се тези които обичам да останат по-дълго до мен и аз до тях. Или ако щастието им ги отведе някъде далеч, то това да не е толкова далеч, че да не мога, когато поискам, да пропътувам разстоянието за един ден, за да ги гушна :) Моля се да не се огорчавам за глупости, а да посрещам с усмивка всяка дребна грешка на моите любими хора, защото наистина ги обичам. Моля се да говоря по-малко, за да ръся по-малко излишни неща, които наистина не мисля... Моля се всеки ден, признавам си, да ми се случат разни дребни неща и дори понякога си вярвам, че ще ми се случат... и те наистина понякога се случват :) Научих се да се моля!
И така, радвам се, че идват и такива светли празници като Коледа, да се спрем малко от лудешкия си бяг и да си кажем какво обичаме, защо ни е тъжно, от какво ни боли и за какво се молим. Защото какво друго е животът – обич, малко тъга и много надежда за утрешния ден!