ПРИКАЗКИ ПО КОЛЕДА

Отново е Коледа – бяла, тиха и вълшебна. Време за равносметка и пожелания. Времето, когато спираш за миг и си пожелаваш най-съкровените неща, защото казват, че на Коледа стават чудеса...
Моето пожелание за Коледа към всички е свързано с истинската обич, защото съм уверена, че тя е тази, която осмисля всичко останало. Пожелавам на всеки да има щастието да я получи и да я дари на хората, които са важни за него...
Написах “Приказка за истинската обич”, която посветих на баба ми. Тя беше първия човек, който ме научи да обичам:) Пожелавам това щастие на всеки!!! 

Приказка за истинската обич

Имало едно време едно малко момиченце. То приемало за истина всичко, което го заобикаля и което му казвали. Понякога се случвало така, че истината не му харесвала и не му се виждала много справедлива. Защото истинските неща трябва да те радват, а не да те натъжават. Особено когато си дете. Но действителността била различна...Често се случвало да се чувства само и огорчено. И постепенно момиченцето започнало да губи вярата си в хората.
По-късно, когато вече станало девойка, момиченцето започнало да се чувства все по-често  истински само, а истината била, че нямало на кой да разчита, освен на невероятно добрата и всеотдайна баба, която истински обожавала и обичала момиченцето и разговаряла с милата си внучка спокойно за всичко. Разказвала и приказки и обяснявала лошите постъпки на хората, като винаги се опитвала да разбере причината за това.  И  всеки път, когато момичето  излизало от дома, тя излизала да го изпрати на портата и махала с ръка... и така, докато то не се скриело от погледа и.
Минали още години и малкото момиченце, вече станало истинска жена, един ден повело своето малко момиченце за ръка през същата тази порта, а същата баба – вече остаряла и трудноподвижна, все още намирала сили да докрета до портата и да маха на двете момичета – порасналото и едва прохождащото, докато се изгубят от погледа й, и радост и гордост напирали в светлата душа на невероятната стара жена...
И тогава голямото момиче разбрало, че истината е в истинските чувства, в истинската и неподправена обич и грижа и радост... да докреташ до външната порта – онази връзка с външния свят, често жесток и лъжовен и да изпиташ истинска тиха радост да помахаш на любимите си същества, и да се помолиш те да са добре... 
И тогава момичето разбрало, че ако останеш достатъчно близо до тази стара порта, ще можеш винаги да се обърнеш и да видиш любимата си баба, вече прегърбена и немощна, но все още там и махаща, любяща и истинска, такава каквато трябва да бъде истинската обич – безмълвна, но всичко казваща и нищо не искаща в замяна . 

 Посвещавам това на баба  Димана. Сигурна съм, че тя е АНГЕЛ, който все още бди над мен.

Какво искат мъжете всъщност?

  Тихомир Димитров

Продължавам с разсъжденията си върху отношенията между двата пола. И не, няма да ставам банален, защото подобна тема никога, ама никога не може да бъде банална. Поне докато светът продължава да се размножава. Който иска да не чете. Аз съм длъжен да пиша. Подтикват ме осъдителните коментари от последния ми постинг. Изпълнявам справедливото желание на няколко души да се реванширам с материал, който описва жените, от които не трябва да се пазиш.
И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: “дама в обществото и курва в леглото” не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога...
Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито грозен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не е беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достатъчно умен е, за да осъзнава факта, че “средностатистически” е различно от “посредствен”. Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.
И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.
Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:
Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нуждае от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил доволен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито осакатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.
Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: “всичко приключи”. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са “курви”. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. “Мразя лъжата, лицемерието и предателството” е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човекът до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.
Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.
Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? “Къде остана доверието?” – ще се пита той.
Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярвали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.
Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фън Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от “Сексът и градът”.
Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.
И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.
Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля. Всичко, което написах по-горе, може да се обобщи в четири думички: доверие, лоялност, приятелство и любов. И ако тези изисквания ти се струват прекалено високи, значи или не си средностатистическа жена, или много сериозно се надценяваш.


Източник: Писателският блог на Тишо

Мили дами, това е мноого интересен  материал,не може да се отрече на Тишо! : ))) Ето и моят коментар:


Да обобщим: Какво всъщност искат тия мъже:


1.  Жена му да е равностоен партньор.
2. Жена му да е само негова.
3. Да не му се качва на главата.
4. Да не се държи като пълен психопат.
5. Да не се опитва да го променя.
7. Да не иска от него невъзможни неща.


Коментарът ми:


  Чета и се забавлявам.Чета и се усмихвам.И в същото време ми става мъчно. Пак чета и се чудя дали всички успели и амбициозни жени са имали татковци със зестра?!? :) Чудя се дали има средностатистически мечти... защото нали: " Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Ако следваме съветите на автора , то трябва да внимаваме какво си пожелаваме и за какво мечтаем.Защото ТО НЕ МОЖЕ да ни се случи, защото сме средностатистически... И все пак това не слага ли ограничения не само на очакванията, но и на смисъла на живота? Ако ще се поставяме в рамките на средностатистическата си реалност, това няма ли да убие интусиазма ни да възпитаваме децата си във вяра в утрешния ден? Трябва ли средностатистически да ги обичаме и да ограничаваме и техните мечти, защото те са нашето бъдеще?!? И ние се надяваме те да имат шанса, който ние сме нямали... Мили недоволни пораснали момчета,не ни слагайте в рамки, моля!!! Не казвайте какво трябва и какво не трябва! Вместо това помислете какво още може да осмисли и съживи усмивката на жената до вас и моля ви, не подценявайте духовната сила на нежната си половинка, защото " до всеки успял мъж има по една силна жена". Затова вместо да създавате правила и ограничения се вглеждайте в очите на жената до вас и търсете онази искрица светлина, която ще гони неизбежните трудности и противоречия между вас...Защото дали сме получили шанс да бъдем на върха, в средата или на дъното, какво щяхме да правим едни без други? Мъжът, който ще обича всяка жена вярва, че тя може да надскочи себе си, нещо повече иска и ТЯ да повярвам в това..но за НЕЯ е най-важно, че дори и да не го направи, няма да гледа на нея като средно успяла, примирена и уморена жена. Защото над средно необходимите за съществуване материални неща стои онова, което не можеш да сложиш в рамки и което ни прави еднакви на финала на живота ни - нашите души. Нека поне на тях да позволят нашите силни половинки да полетят над установените дребни нещица и вместо да се сърдят на сълзите ни, да ни оставят да поплачем на рамото им и да ни оставят да пореем мечтите си...какво пък толкова, някои мечти се сбъдват... И да не искат да им бъдем приятели, защото приятелството, както и доверието не се полага по наследство или не се дарява със зестра. ТО се ЗАСЛУЖАВА! И се нуждае от ВЗАИМНОСТ!




А СЕГА Е ВАШ РЕД! КАКВО МИСЛИТЕ ВИЕ? :)))

Том Джоунс грабна сърцата ни

Нали знаете когато се занижат едни и същи дни и почти нищо не се случва? Сутришно кафе, работа, вечеря, ТВ и сън. Та с приятелките ми решихме, че е време да направим нещо по-така за душите си,изобщо решихме да се поглезим,което все по-рядко ни се случва.. Мислихме, мислихме и като по чудо ни се сервира новината, че Том Джоунс пристига в България. Решихме, че е идеален повод да се натоварим на колата по женски и да си организираме един уйкенд - концерт, пиано бар, шопинг и всички женски глезотийки, които могат да ти минат през ума.Речено - сторено. Мимка - най - креативната от нас поръча билетите по интернет, запази хотел и зачакахме момента с нетърпение... Ето че след още скучни и повтарящи се дни и нощи, дойде и денят на концерта. Нали знаете - малко са моментите,когато се радваме като деца. Ето този момент беше такъв. Вечерта си легнах развълнувана, а стомахът ми се свиваше леко като преди на тийнеджърска среща...( всъщност не съм много сигурна, че тийнеджърите днес изобщо се вълнуват за нещо, обикновено са все намръщени и недоволни и почти с нищо не можеш да ги зарадваш). А сутринта -малко работа, малко организация и накипрени вече пътувахме към 2 часа към София. Смях, закачки, снимки, радио - не усетихме пътя изобщо. Можете да си представите колко екзалтирани бяхме и когато чухме по радиото, че Том Джоунс разказва как фенките му все още хвърлят гащи по него на сцената, само че с годините гащите стават все по- големи :))) 

 Пристигнахме, хапнахме иии....
ето ни в залатa.

От момента, в който Том се появи на сцената не знам какво се случваше около мен. Бяхме само аз, музиката, оркестъра (който беше невероятен междувпрочем), Том Джоунс - глас без лице, тъй като не виждах лицето му от разстоянието, но си го представях...Влезе простичко, скромно и стилно облечен, сдържан и запя.Господи, какъв глас!!! Тогава си спомних, бях чела някъде,че хората, които се занимават с музика и даряват такова несравнимо удоволствие с таланта си, отиват направо в рая:) Не знам дали това е така, но аз бях в рая за по-малко от 2 часа. И така песен след песен, неусетно и Том Джоунс се зарази от еуфорията на публиката. Танцуваше като че е на 30, пееше като Бог и предаваше целия си позитивизъм на нас - хиляди малки човечета, изпаднали в безтегловност от удивление... Пожелавам на всеки подобно изживяване! 

 

ECEHHA ПЪTEЧKA

Изгрев, поредния ден – начало...

Надежда… и усмивка в бялото огледало.

Небе, очакващо светлината на Слънцето,

сърце, тупкащо в гърдите  все още влюбено...

 Душа, полетяла като есенен лист –

омагьосан от цветно сияние.

Очи вперили взор към несбъднати сънища,

ръце, протегнати към  мечтаните пътища...

 Въздишка... пореден кураж прогонва тъжните мисли,

и поемам по малка пътечка от есенни листи.

„Главата горе – силна си, казвам си, има надежда,

виж  листата как са облечени в модна одежда,

 красотата винаги нова, различна е, спираща дъха ти

и е малкък повод за празник в душата ти...

И ти като Есента си ту плачеща, ту усмихната,

но красива и цветна –неповторима си!

 Част от вечния път на Живота. Бъди силна

в мечтите си, в любовта, в надеждата, че утре ще  те има.”

 Листата покрили са моята малка пътека,

но аз я намирам...утре ще бъде от преспи затрупана...

Но пак ще бъде моята малка  утеха.

Красиво слънчево зайче по нея ще тича,

а аз ще го следвам, докато сърцето обича...

Глория " Ненаситна"

Малко настроение:)

ECEH

Есен в сърцето ми


 Е, как си, сърце,
оставих те някак,
забравих за тебе
след летните жеги... 

След парещи страсти
и огнени залези,
в гърдите ми биеш
осеяно в белези... 

Е, така е, сърце...
В живота се сменят
ту пролетни трепети
ту лета ни се смеят... 

Ту зимни студени
и виещи сутрини
когато само се събуждаш,
потънало в спомени... 

Но сега е есен, сърце –
И навън и в душата ми.
И слънце ме сгрява, сърце,
и вятър облъхва лицето ми... 

Спокойствие някакво,
затишие след буря,
далече от крайности
на лято и зима. 

Да се порадваме с тебе, сърце,
на последните топли милувки
и да си спомним, сърце,
колко есени сменяхме в смях и море от целувки... 

Е, сега е ЕСЕН, сърце,
уморена, но богата и ЦВЕТНА
Нека да бъде есен във тебе, сърце,
но споделена и СВЕТЛА. 

Диана Драгнева

ЗA CKPOMHOCTTA

Конкуренцията не търпи скромност

“По дрехите посрещат, по ума изпращат.” Чували сте тази поговорка, нали? Или пък “Скромността краси човека”. Да си умен и скромен – супер! Качества, които са достатъчни, за да завладееш аудиторията и да впечатлиш мислещите и чувстващи хора около себе си. Това – добре! Но днес в този забързан свят – свят на конкуренция, блясък и небивал напредък, дали пък не е дошъл моментът, в който трябва да сме максималисти... конкуренцията не търпи компромиси... не търпи и скромност. Днес трябва да си наясно със собствените си качества, както и със собствените недостатъци, а дори и недостатъците си трябва да съумееш да превърнеш в предимства. В същото време трябва да си Човек! И то добър човек. Казвам трябва, защото това е твоята награда – усилията да успяваш трябва да се възнаградят с удовлетворение. Целта не на всяка цена оправдава средствата. Оправдава ги дотолкова, доколкото намираш равновесие в себе си – усилия, които си заслужават!
В този ред на мисли се връщам на темата : Бъди уверена, общувай свободно! Ето как днес се перифразира поговорката за скромността: “Скромността е за онези, които нямат други качества” . Това сладко и натрапчиво предизвикателство звучи малко префърцунено, нали???:) Но въпреки това предизвиква по-скоро нашите усмивки, отколкото нашето неодобрение. Мисля, че истината е някъде по средата. Балансът е онзи ключ към успеха и към хората, който ти дава възможност да бъдеш уверена, жена със самочувствие и все пак не толкова агресивна и самовлюбена, че да не забелязваш хората и събитията около себе си.
Всяка жена е преди всичко майка и любима. Жена в истинския смисъл на думата. Тя е светлината, тя е смисъла, тя е началото, тя е движението. От нейната обич и сила зависи цял един малък свят – светът на нейното обкръжение. Ако това обкръжение получава любов и дарява любов, то малък свят, до друг малък свят – ето един голям СВЯТ, в който живеем всички ние. И ако ние – жените имаме самочувствието и увереността в себе си и в онова, което правим и начина, по който общуваме, то тази увереност ще се предаде и на нашия малък голям свят! А в този свят няма агресия, няма удари под кръста. Има една добронамереност, един неповторим начин да кажем на хората до нас, че ги обичаме!
Дали има трудни моменти? Дали има трудни разговори? Дали има трудни решения, които трябва да вземем и след това трудни начини, по които да извървим избрания път? Разбира се, че има... Няма лесно щастие... Но има САМО един живот. И само един начин да го живеем – с увереност и самочувствие, че всичко, което правим, го правим за себе си и в името на хората, които обичаме!

SEX AND THE CITY

Да бъда ли с открито сърце, или не!

Ако по времето на Шекспир екзистенциалният въпрос е бил “Да бъда, или да не бъда”, днес една голяма част от хората отделят от ценното си време в самоусъвършенстване на това как да се научат да крият истинските си чувства. Защото отдавна съвременният човек не си задава въпроса “Колко опасно е да разкриеш сърцето си? “( Кари) Защото всеки е разбрал още в тийнейджърските си години, че няма по-прекрасно и в същото време по- болезнено нещо от това да признаеш, изживееш и загубиш любовта...

“Когато си млад, животът ти минава в преследване на забавленията. След това порастваш и се научаваш да бъдеш предпазлив, защото можеш да си разбиеш главата или сърцето. Оглеждаш се преди да скочиш и понякога не скачаш, защото не винаги има кой да те хване, а в живота няма предпазна мрежа. И се питаш: кога престана да бъде забавно и стана толкова опасно? (Кари)

Но какво е животът без пърхащите пеперуди в стомаха ти?!? Какъв ще бъде изгрева за теб, ако не си го посрещал поне веднъж с любимия в очакване на утрешния ден? Какъв е смисълът на всички стремежи, очаквания, победи, ако няма с кой да споделиш всичко това? Ето на това му се вика голямото противоречие на съвремието – чувствата ни са в каменната ера – романтиката, без която не можем, а интелектът – в 21-ви век – във века на динамиката, конкуренцията, комуникацията... и на независимостта и свободния избор! “Проблемът не е в любовта, а в това, че винаги търсиш най-доброто” – казва КариJ И ако то не ти е под ръка, предпочиташ да се изживяваш като ледената кралица, вместо да се поогледаш наоколо. “Защо има толкова много страхотни неомъжени жени и няма страхотни неженени мъже?” Този въпрос си го задава почти всяка неомъжена жена около 30-те, която има зад гърба си успешна кариера и всичко, от което се нуждае. Според мен е абсурдно да се търси причината в липсата на мъже или жени... или вината кои са по-повърхностни, жестоки, безотговорни. За всеки си има сродна душа, но дали съвременният манталитет да излизаме и с чувствата си на пазара не е причина да крием истинската си същност?!? Независимо какъв тип жена си, дали си романтичка по душа, заложила на успешна кариера, типичната жена – домакиня или фатална авантюристка, всъщност дълбоко в душата ти не дреме ли тънката струна на необходимостта от това да си обичана и приласкана, която ако бъде докосната ще зазвучи вълшебна музика?

Мили момичета! Дали сме на 20, на 30, на 40 или след това, независимо колко много усилия сме положили и полагаме, за да сме на върха на айсберга, за всяка от нас има подходяща половинка. Затова не губете вяра, след като сте “късали” толкова пъти, че трябва да се намери нова дума за “скъсване”J И не се страхувайте, когато Саманта ви казва: “Бракът не гарантира щастлив край, а само КРАЙ “Защото бракът не е задължителен, за да бъдеш определен като “щастлив”. Дайте на душата си това, от което има нужда, без да се страхувате от провал. Какво като огънят е опасен и можеш да се опариш. Все пак не забравяйте, че мъжете може да са измислили огъня, но пък ние жените сме открили как да си играем с него, нали?:))) Потърсете съчките за вашия огън и го разпалете със сърцето си. После го поддържайте и се топлете на него, защото идват и студени дни. Не гледайте само лустрото, външността, блясъка, защото нали знаете? “Това, което виждаме е само обвивка. Най-важното е невидимо...“Не е задължително да търсите непременно Тузар, но пък ако го намерите и точно той ви кара да се чувствате щастлива – браво!:)

Не се опитвайте да контролирате мъжа, защото според Саманта единственото място, където можеш да контролираш мъжа е леглото, и че ако непрекъснато им правим свирки, можем да управляваме светаJ Но дали всяка от нас иска това? Някои се стремят към нормалното, а то е по средата на това, което искаш и това, което получаваш. Каквото и да искаш, бъди уверена в себе си, обичай се и остави да бъдеш обичана! И не забравяй приятелите си, защото “... независимо кой ти е разбил сърцето и колко време ще ти трябва да го превъзмогнеш, никога няма да се справиш без приятелите си.”

Затова не виждам нищо лошо в това, да сменим понякога ролите си – кой е казал, че мъжът трябва да е активната страна. Защо да ни се отнема възможността да избираме и да се радваме на избора си? Затова, дами, търсете, намерете, запазете и се радвайте на любовта и секса! Защото няма нищо по-хубаво да си на върха – не на кой да е връх, а на специално издигнатия връх от ТВОИТЕ и НЕГОВИ чувства, мисли и желания и хармонията между тях!