сряда, 5 октомври 2011 г.

ECEH





Есен в сърцето ми


 Е, как си, сърце,
оставих те някак,
забравих за тебе
след летните жеги... 

След парещи страсти
и огнени залези,
в гърдите ми биеш
осеяно в белези... 

Е, така е, сърце...
В живота се сменят
ту пролетни трепети
ту лета ни се смеят... 

Ту зимни студени
и виещи сутрини
когато само се събуждаш,
потънало в спомени... 

Но сега е есен, сърце –
И навън и в душата ми.
И слънце ме сгрява, сърце,
и вятър облъхва лицето ми... 

Спокойствие някакво,
затишие след буря,
далече от крайности
на лято и зима. 

Да се порадваме с тебе, сърце,
на последните топли милувки
и да си спомним, сърце,
колко есени сменяхме в смях и море от целувки... 

Е, сега е ЕСЕН, сърце,
уморена, но богата и ЦВЕТНА
Нека да бъде есен във тебе, сърце,
но споделена и СВЕТЛА. 

Диана Драгнева

неделя, 2 октомври 2011 г.

ЗA CKPOMHOCTTA

Конкуренцията не търпи скромност



“По дрехите посрещат, по ума изпращат.” Чували сте тази поговорка, нали? Или пък “Скромността краси човека”. Да си умен и скромен – супер! Качества, които са достатъчни, за да завладееш аудиторията и да впечатлиш мислещите и чувстващи хора около себе си. Това – добре! Но днес в този забързан свят – свят на конкуренция, блясък и небивал напредък, дали пък не е дошъл моментът, в който трябва да сме максималисти... конкуренцията не търпи компромиси... не търпи и скромност. Днес трябва да си наясно със собствените си качества, както и със собствените недостатъци, а дори и недостатъците си трябва да съумееш да превърнеш в предимства. В същото време трябва да си Човек! И то добър човек. Казвам трябва, защото това е твоята награда – усилията да успяваш трябва да се възнаградят с удовлетворение. Целта не на всяка цена оправдава средствата. Оправдава ги дотолкова, доколкото намираш равновесие в себе си – усилия, които си заслужават!
В този ред на мисли се връщам на темата : Бъди уверена, общувай свободно! Ето как днес се перифразира поговорката за скромността: “Скромността е за онези, които нямат други качества” . Това сладко и натрапчиво предизвикателство звучи малко префърцунено, нали???:) Но въпреки това предизвиква по-скоро нашите усмивки, отколкото нашето неодобрение. Мисля, че истината е някъде по средата. Балансът е онзи ключ към успеха и към хората, който ти дава възможност да бъдеш уверена, жена със самочувствие и все пак не толкова агресивна и самовлюбена, че да не забелязваш хората и събитията около себе си.
Всяка жена е преди всичко майка и любима. Жена в истинския смисъл на думата. Тя е светлината, тя е смисъла, тя е началото, тя е движението. От нейната обич и сила зависи цял един малък свят – светът на нейното обкръжение. Ако това обкръжение получава любов и дарява любов, то малък свят, до друг малък свят – ето един голям СВЯТ, в който живеем всички ние. И ако ние – жените имаме самочувствието и увереността в себе си и в онова, което правим и начина, по който общуваме, то тази увереност ще се предаде и на нашия малък голям свят! А в този свят няма агресия, няма удари под кръста. Има една добронамереност, един неповторим начин да кажем на хората до нас, че ги обичаме!
Дали има трудни моменти? Дали има трудни разговори? Дали има трудни решения, които трябва да вземем и след това трудни начини, по които да извървим избрания път? Разбира се, че има... Няма лесно щастие... Но има САМО един живот. И само един начин да го живеем – с увереност и самочувствие, че всичко, което правим, го правим за себе си и в името на хората, които обичаме!