ECEH

Есен в сърцето ми


 Е, как си, сърце,
оставих те някак,
забравих за тебе
след летните жеги... 

След парещи страсти
и огнени залези,
в гърдите ми биеш
осеяно в белези... 

Е, така е, сърце...
В живота се сменят
ту пролетни трепети
ту лета ни се смеят... 

Ту зимни студени
и виещи сутрини
когато само се събуждаш,
потънало в спомени... 

Но сега е есен, сърце –
И навън и в душата ми.
И слънце ме сгрява, сърце,
и вятър облъхва лицето ми... 

Спокойствие някакво,
затишие след буря,
далече от крайности
на лято и зима. 

Да се порадваме с тебе, сърце,
на последните топли милувки
и да си спомним, сърце,
колко есени сменяхме в смях и море от целувки... 

Е, сега е ЕСЕН, сърце,
уморена, но богата и ЦВЕТНА
Нека да бъде есен във тебе, сърце,
но споделена и СВЕТЛА. 

Диана Драгнева