ЧОВЕК СЕ РАЖДА СВОБОДЕН И ДОСТОЕН

 

    „ Свободата, Санчо, е на върха на копието.”

  

 Има ли друго изречение, което да изразява по-точно естествения човешки стремеж към свобода?  Според Мигел де Сервантес тя е  „... най-великото благо на Земята.”

  Свободата е темата, която вълнува най- много великите умове в човешката история – в литературата, философията, психологията, религията.  В будизма я наричат „ нирвана”, а за Християнството е познанието за Бог:  „ И ще познаете истината, а истината ще ви направи свободни.” ( Евангелието на Йоан 8:32)

 Много примери в историята показват колко ценна е свободата за човечеството и колко жертви е дало, за да си извоюва изконното човешко право на свободния избор – правото да обичаш, да бъдеш обичан, да мечтаеш и да се бориш за мечтите си, да се надяваш и да вярваш, правото да изразяваш свободно мнението си и да бъде оценено и зачетено твоето мнение, независимо към коя обществена прослойка принадлежиш, правото да учиш и да се образоваш... Всеки от нас, който  се е докоснал до Шекспировата историята за двамата влюбени Ромео и Жулиета, е съпричастен с трагичното стечение на обстоятелствата, при които свободата  им да обичат е била отнета , а тяхното желание за свободен избор ги е направило жертви на предразсъдъците на времето. Човешко състрадание и преклонение изпитваме пред образа на малкия Гаврош, чийто живот приключва в зората си пак в името на така жадуваната от френския народ свобода по време на френската революция. Не са малко и примерите в нашата българска история и литература, в които млади, но със свободен дух  апостоли на свободата, живеейки в условя на робство, са готови на саможертва:

„...аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...”

( Хр. Ботев, На прощаване)

Още с първата глътка въздух и с първия плач новороденото изразява своята свободна воля, сякаш казва на света: Ето ме, аз дойдох, за да БЪДА ! Но след това расте и се развива в определена социална среда с различна култура и външно влияние. Защото човек не живее сам.  Той е част от едно общество. Както казва Екзюпери в „ Малкия принц”: „Всички пътища водят при хората”.  За да има ред в това общество трябва да има правила, които да се спазват така, че  всеки да намери своето справедливо място в него.  Има различни обществени устройства и различни законови уредби, които организират по различен начин баланса между двете категории – свобода и закон. За съжаление човек не избира къде да се роди, за да бъде част от едно наистина справедливо демократично общество с добър социален статус. За да стане една свободна личност с изразена гражданска позиция, на детето трябва да му бъде осигурено добро образование и възпитание. Човек  може да избере къде да живее, но ако това не е мястото, където е роден, това пък би му отнело възможността да живее сред хората, които обича и които го обичат. Което води до темата за избора. Свободата е право, а не привилегия. Но все пак всеки има правото на избор – да бъде или да има, да е свободен, или зависим от обстоятелства или хора.

    В произведението си „ Бягство от свободата” Ерих Фром  задава много въпроси, които поставят под известно съмнение дали желанието да бъдеш свободен е вродено в човека и какви социални и икономически фактори способстват за формиране на стремежа към свобода. И защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други поражда опастност? Според него тоталитарните общества през миналия век са създали хора, бягащи от свободата, защото така са възпитани, духовно осакатени и дехуманизирани.

   Каквато и да е истината за Свободата не можем да не се преклоним пред нейния образ, изобразен на картината на Йожен Дьолакроа – гола , смела и млада, развяла знамето, повела френския народ към мечтаното състояние на духа, което го прави горд и достоен за  поколенията и до днес.

  Дали човек се ражда свободен и дали по своя път прави избор да бъде такъв е много сериозен въпрос, който е обект на задълбочени психологически изследвания, но лично за мен свободата е право на достоен  живот, право  на хиляди лични избори – добри или лоши, които човек сам да направи в живота си, но това да са неговите избори, правото да носиш отговорност за тези избори, защото няма нищо по-хубаво от това да спреш за миг, да се огледаш около себе си и да си кажеш: Благодарен съм, че ме има и че съм свободен да избера как да постъпя днес, така че това да ме направи добър и достоен за уважение човек, защото именно това ме прави щастлив!

Защото от всички връзки с хората най- важната е връзката със самия себе си, а СВОБОДАТА ти дава възможност да бъдеш такъв, какъвто ИСКАШ!