Рубрика: МЛАД ТВОРЕЦ

Приятно ми е да ви представя едно прекрасно младо и талантливо създание - СИЛВЕНА МАРКОВА Сигурна съм, че един ден ще четем творенията и в собствено издание. Успех,  Слънчева! :)  

 Ще дойде ден 

 Когато късно в полунощ,
 аз пея сляпа песен,
 ръцете твои, пълни с мощ,
 избират път по-лесен. 
 Тръгваш и забравяш,
 мен и нашите мечти. 
 Сама ме пак оставяш,
 но аз не търся твоите следи. 
 Ще дойде ден,
 и ще се върнеш, 
 забравил гордост
 или мощ.. 
Ще искаш само 
пак да ме прегърнеш, 
дали ще бъде в полунощ?

Животът на една запалка

 Днес вече, когато съм в кофата си спомням за това - какъв живот живях, какво видях за целия си път, макар и кратък. Отначало нищо интересно .. тъмен завод, страшни хора, миризма на газ и пластмаса. После пък още по-мрачен кашон, сложена в компанията на други неща, подобни на мен. Един ден и мен ме огря нещото, което хората наричаха слънце. Жена..доста красива трябва да призная, ме извади от моя затвор и ме постави на място, високо където виждах всички и всичко. Дни наред се молех някой да ме купи. И ето, че един ден и това се случи.В магазина влезе красив и висок мъж. Толкова красив, че ми се прииска вместо просто клипър да имах дълги и стройни крака. Той ме купи,сложи ме в джоба си, и от там започнаха моите терзания. Беше зима..и беше студено. А аз само за това се молех, никога да не се стопля, исках само да е студено. Така той ме взимаше в ръцете си, духваше веднъж, за да се стопля и ме търкаше в себе си, за да пламна. Защо бях запалка? Защо не бях, като жените на които ме подаваше той? Слагаше ме в джоба си… понякога ме забравяше у дома. Тогава умирах от ужас. Цял ден стоях сама, заобиколена от непотребни вещи и други подобни на мен предмети, които сигурно вече не пламваха в ръцете му.. И пак купища въпроси.. ще стана ли и аз непотребна? Ще се превърна ли в поредната захвърлена вещ… и ето той ме взе от рафта, и аз потънах в полет към мястото което беше по-страшно от завода, кашона или пък полицата в магазина… приземих се в коша. И аз бях просто една от всички други захвърлени… запалки!

  Сбогуване 

 Дойде време пак да заминавам. 
 И тука тебе пак оставям.
 Оставям те да остаряваш, 
 да се губиш и намираш,
 да цъфтиш и разцъфтяваш.
 Обичам те, единствена, моя, вечна любов.
 И да направя за тебе съм всичко  готов. 
 Да гледам отново красотата ти неповторима.
 И да нарека те отново мила моя Родина.
 Дойде време пак да заминавам.
 И тука тебе пак оставям.
 Оставям те, Българийо любима…
 Оставям те, ще се видим пак на зима.