„ Свободата, Санчо, е на върха на копието.”
Има ли друго изречение, което да изразява по-точно естествения човешки стремеж към свобода?
Според Мигел де Сервантес тя е „... най-великото благо на Земята.”
Свободата е темата, която вълнува най- много великите умове в човешката
история – в литературата, философията, психологията, религията. В будизма я наричат „ нирвана”, а за
Християнството е познанието за Бог: „ И
ще познаете истината, а истината ще ви направи свободни.” ( Евангелието на Йоан
8:32)
Много примери в историята показват колко ценна
е свободата за човечеството и колко жертви е дало, за да си извоюва изконното
човешко право на свободния избор – правото да обичаш, да бъдеш обичан, да
мечтаеш и да се бориш за мечтите си, да се надяваш и да вярваш, правото да
изразяваш свободно мнението си и да бъде оценено и зачетено твоето мнение, независимо
към коя обществена прослойка принадлежиш, правото да учиш и да се образоваш... Всеки
от нас, който се е докоснал до Шекспировата
историята за двамата влюбени Ромео и Жулиета, е съпричастен с трагичното
стечение на обстоятелствата, при които свободата им да обичат е била отнета , а тяхното желание
за свободен избор ги е направило жертви на предразсъдъците на времето. Човешко
състрадание и преклонение изпитваме пред образа на малкия Гаврош, чийто живот
приключва в зората си пак в името на така жадуваната от френския народ свобода
по време на френската революция. Не са малко и примерите в нашата българска
история и литература, в които млади, но със свободен дух апостоли на свободата, живеейки в условя на
робство, са готови на саможертва:
„...аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...”
( Хр. Ботев, На прощаване)
Още с първата глътка въздух и с
първия плач новороденото изразява своята свободна воля, сякаш казва на света:
Ето ме, аз дойдох, за да БЪДА ! Но след това расте и се развива в определена
социална среда с различна култура и външно влияние. Защото човек не живее
сам. Той е част от едно общество. Както
казва Екзюпери в „ Малкия принц”: „Всички пътища водят при хората”. За да има ред в това общество трябва да има
правила, които да се спазват така, че
всеки да намери своето справедливо място в него. Има различни обществени устройства и различни
законови уредби, които организират по различен начин баланса между двете категории
– свобода и закон. За съжаление човек не избира къде да се роди, за да бъде
част от едно наистина справедливо демократично общество с добър социален
статус. За да стане една свободна личност с изразена гражданска позиция, на
детето трябва да му бъде осигурено добро образование и възпитание. Човек може да избере къде да живее, но ако това не е
мястото, където е роден, това пък би му отнело възможността да живее сред
хората, които обича и които го обичат. Което води до темата за избора.
Свободата е право, а не привилегия. Но все пак всеки има правото на избор – да
бъде или да има, да е свободен, или зависим от обстоятелства или хора.
В произведението си „ Бягство от свободата”
Ерих Фром задава много въпроси, които
поставят под известно съмнение дали желанието да бъдеш свободен е вродено в
човека и какви социални и икономически фактори способстват за формиране на стремежа
към свобода. И защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други поражда
опастност? Според него тоталитарните общества през миналия век са създали хора,
бягащи от свободата, защото така са възпитани, духовно осакатени и
дехуманизирани.
Каквато и да е истината за Свободата не можем да не се преклоним пред нейния
образ, изобразен на картината на Йожен Дьолакроа – гола , смела и млада, развяла
знамето, повела френския народ към мечтаното състояние на духа, което го прави
горд и достоен за поколенията и до днес.
Дали човек се ражда свободен и дали по своя път прави избор да бъде
такъв е много сериозен въпрос, който е обект на задълбочени психологически
изследвания, но лично за мен свободата е право на достоен живот, право на хиляди лични избори – добри или лоши, които
човек сам да направи в живота си, но това да са неговите избори, правото да носиш
отговорност за тези избори, защото няма нищо по-хубаво от това да спреш за миг,
да се огледаш около себе си и да си кажеш: Благодарен съм, че ме има и че съм
свободен да избера как да постъпя днес, така че това да ме направи добър и
достоен за уважение човек, защото именно това ме прави щастлив!
Защото от всички връзки с хората
най- важната е връзката със самия себе си, а СВОБОДАТА ти дава възможност да
бъдеш такъв, какъвто ИСКАШ!