PAЗMИCЛИ ПO KOЛEДA

Обичам Коледа. Въпреки суетата и лудешкия бяг насам-натам. Обичам я не заради подаръците, макар че няма по-голяма радост от специалното отношение на любим човек . Обичам и милата малка елха с червени и златисти гирлянди, която радва очите ми всяка Коледа. Но най-много я обичам, защото всяка Коледа се чувствам по-добра и по-човечна... Разбирам кое е важно за мен и заради кое си е струвало да се боря и да ме боли... за да съм щастлива ( или поне така си мисля:)) Обичам да правя подаръци на любимите си същества, за да видя радостните пламъчета в очите им... Обичам!
Тъжно ми е мъничко на всяка Коледа. Защото още една година си отива... Тъжно ми е, защото не всички хора, които обичам са близо до мен. Тъжно ми става, когато само по празниците се сещаме да си кажем: “Обичам те! Имам нужда от теб! Ти си важен за мен!”
Тъжно ми е, защото в България става все по-трудно да съществуваш и аз съм толкова уморена да се боря за мечтите си, че вече не знам дали СЪМ.
Тъжно ми е...
 Искам да виждам повече спокойствие и радост в очите на приятелите си, вместо раздразнителност и умора. Искам да се чувствам толкова добре, че да спра да мисля какво искам. Искам да работя това, което ми създава истинско удоволствие и да ми носи необходимите и достатъчни средства, за да се справям и да съм истински свободна... Искам!
Моля се въпреки всичко да съм здрава, ама наистина се моля, защото доскоро това означаваше просто едно често повтаряно клише по празниците. Моля се тези които обичам да останат по-дълго до мен и аз до тях. Или ако щастието им ги отведе някъде далеч, то това да не е толкова далеч, че да не мога, когато поискам, да пропътувам разстоянието за един ден, за да ги гушна :) Моля се да не се огорчавам за глупости, а да посрещам с усмивка всяка дребна грешка на моите любими хора, защото наистина ги обичам. Моля се да говоря по-малко, за да ръся по-малко излишни неща, които наистина не мисля... Моля се всеки ден, признавам си, да ми се случат разни дребни неща и дори понякога си вярвам, че ще ми се случат... и те наистина понякога се случват :) Научих се да се моля!
И така, радвам се, че идват и такива светли празници като Коледа, да се спрем малко от лудешкия си бяг и да си кажем какво обичаме, защо ни е тъжно, от какво ни боли и за какво се молим. Защото какво друго е животът – обич, малко тъга и много надежда за утрешния ден!

AБPEBИATУPИTE HA 40+

Напоследък се улавям  да мисля за съкращенията доста повече  отпреди. Или така да се каже съкращенията ми се навират  в очите, спъват ме, лашкат ме като в препълнен автобус, тормозят ме и ми се присмиват ехидно. 

Ето например да вземем  прословутото ПМС.  Ако аз  не се треса от поредния ,  то някоя приятелка , с  която сме  откраднали  малко време между края на работния ден и пазаруването, се облива в пот,  държи се за главата и оправдава поредния си неуспешен ден със своето ПМС. Друга пък   в службата се облича    и съблича  през   5 минути   и  се  сърди  на  Емо  Чолаков  за неточната прогноза  за времето . Трета  е качила 5 килограма ( че и повече ) и с носталгия си спомня   времето,  когато  си  е похапвала сладко  и  си е носила  с  гордост  стройната фигура.

Така  или  иначе времето тече  неумолимо, та реших вместо да съм жертва на  съкращенията, да си направя свои  собствени  съкращения, с които поне малко да направя деня си по-лек  и  по-забавен.

И  такаааа... Денят ми започва сутрин с чаша кафе -ЧК, след което се качвам  на проклетия електронен  кантар,  (който  ще наричам  ШК) и  с ужас установявам, че прегрешенията от предната вечер – чаша  вино ЧВ и уж  няколко  парченца шоколад – НПШ вече  са  се  лепнали здраво за дупето ми. Като казах дупе,  та се  сетих  за оня виц, в който  се казваше, че дупето  на  Дженифър  Лопес  е  толкова  голямо, че   вече  само може да се  грижи  за  себе си, сега е  валиден  по-скоро за мен, защото на последния  клип видях, че  Джени е  в отлична форма след  раздялата си с  Марк Антъни  и елегантната и фигурка се  губи в прегръдките на едър, мускулест здравеняк. Цъкам с език,  докато  се облизвам от поредното  шоколадово удоволствие. 
Та слизайки от ШК ( шибания кантар) си  обещавам днес да мина  на диета. Избирам си някоя от  нета, сварявам 2 яйца и  хуквам на фитнес.  Звучи хубаво,нали?!? Е, щеше  да е добре, ако  се  случваше  поне през ден, а не  веднъж в седмицата.  Ето сега оправдавам  с писане обзелия ме напоследък мързел -ОНМ.

И все пак, когато завличам задника си в залата, установявам, че аз съм  като бяла  лястовица  (единствена жена) сред група млади потни жребци, които помпят здраво и през  5 минути  повдигат потниците си,  за  да се  полюбуват на плочките на лъскавите си, стегнати снаги. Мисля си, че ОНМ все пак е временно  явление и че представителките  на  моя  род  са още по-мързеливи от мен и се втурвам  да тичам на пътеката, като се опитвам да  уловя ритъма от музикалния  канал, за  да  направя мъчението  си по-поносимо. И така след 30 минути галоп  и  малко кошмарни коремни преси,които едва ли  ще  доведат до плочков  резултат се  завличам бързо вкъщи. Душ, тоалет  ииии..вече съм закъсняла за работа. Мятам се  за последно на ШК и се  радвам на оскъдните 200 грама, които  съм свалила – прибавям  към  грима  дребна частица илюзорно самочувствие и  се разделям с  намерението  да си да повървя  пеш  до  работа, защото няма време.  Напоследък все повече  страдам от болестта на възрастта си – недостик на време ННВ.

За работата няма да говоря. Малко  са щастливците, които харесват  работата си. Проблеми-навсякъде. Според   моите приятелки няма по-тежка и  трудна работа от  тяхната. А аз знам, че  моята е най-шибана. И  така – Всяка Работа е Шибана! - ВРШ

Да  не забравя да споделя  един от ужасните проблеми на жената след 40. До скоро  търчах напето на 10 сантиметровия си  ток и гордо  се усмихвах, когато 50 + ми се чудеха  как  издържам по  цял  ден  на  тези  стръмнини. Напоследък  обаче   в края   на деня не  знам  на  кой  свят  се намирам от  болки в глезените и ми  да  идва   да убия  всеки,  който ми  попречи  да се  добера до моята крепост,  в  която мога да  бъда дебела,  боса, без грим и  без  плочки на корема. Толкова съм  уморена и така ме болят  краката, че мигом забравям  за японското чудо и  си наливам ЧВ. После  мятам на  тигана нещо  вкусно, а  после се  награждавам с втора ЧВ. От  умора   забравям за ПМС-то,което  вече се  застъпва с предходното, хвърлям  един  отчаян поглед към ШК  и си  обещавам, че  от  утре ще бъда НОВ ЧОВЕК.   
                                    от Диана Драгнева

Козунак 2

И тази година съм заредена положително и очаквам с присъщия си ентусиазъм Возкресение. Дори направих първия си опит за козунак - този път нямах възможност да го замеся в пекарната, затова го направих по начина, по който баба ми го е правила - на ръка:) Получи се....:)

  

Рецепта:
3 яйца
 200 мл прясно мляко 
100 гр масло 150-180 гр захар
пакетче суха мая
 ванилия, лимонова кора
стафидки, орехи, локум

 Омесих всичко добре и оставих да втаса. После разделих на 6 топки и оплетох 2 плитки ( за 2 козунака). Оставих отново да втасат и опекох на 180 градуса около 50 мин. Използвах домашни яйца и мляко. Станаха превъзходни:)))

Помниш ли, мамо?

Помня твоите сълзи, когато заминах,

помня твоята радост, когато се връщах,

помня твоето щастие, когато успявах,

помня твоята болка, когато ранявах..

Помниш ли моята радост за моето малко момиче?

Помниш ли как растеше, как към света се стремеше...

Помниш ли как плаках, когато замина,

а вие със татко  тъгувахте с мене двамина...

Днес се вглеждам в очите ти тъжни,

зная вече цената на твоите нощи безсънни.

И мога да кажа единствено само -

благодаря ти за всичко, обичам те, МАМО!

Трябват ми слънце, свобода и малко цветя

"Само живеенето не стига. Човек трябва да има слънце, свобода и малко цветя."
Ханс Кристиан Андерсен

 Оптимистично казано от автор, чийто приказки не винаги завършват с хепиенд. Като в живота... Но докато ЖИВЕЕНЕТО е дума, която някак съдържа една вялост и бездействие, контрастно в нея се втурват и я правят загадъчна и привлекателна думи като СЛЪНЦЕ, СВОБОДА И ЦВЕТЯ. Не много - малко цветя, за да радват очите...Свобода, за да изпълваш сам "живеенето" със собствено съдържание и слънце - за светлина и топлина, без които  живеенето няма да има смисъл. С колко малко думи е казано всичко за смисъла на живота. Ето това прави име, като това на Андерсен ВЕЛИКО. Този пост е за всички, които са позагубили страстта си към живота (включително и за мен), за да ни накара да си припомним за онова малко зрънце вяра, че си струва. Днес е един прекрасен, слънчев февруарски ден - усмихнете се и направете деня си цветен и неповторим! Аз вече го правя :)

ЧОВЕК СЕ РАЖДА СВОБОДЕН И ДОСТОЕН

 

    „ Свободата, Санчо, е на върха на копието.”

  

 Има ли друго изречение, което да изразява по-точно естествения човешки стремеж към свобода?  Според Мигел де Сервантес тя е  „... най-великото благо на Земята.”

  Свободата е темата, която вълнува най- много великите умове в човешката история – в литературата, философията, психологията, религията.  В будизма я наричат „ нирвана”, а за Християнството е познанието за Бог:  „ И ще познаете истината, а истината ще ви направи свободни.” ( Евангелието на Йоан 8:32)

 Много примери в историята показват колко ценна е свободата за човечеството и колко жертви е дало, за да си извоюва изконното човешко право на свободния избор – правото да обичаш, да бъдеш обичан, да мечтаеш и да се бориш за мечтите си, да се надяваш и да вярваш, правото да изразяваш свободно мнението си и да бъде оценено и зачетено твоето мнение, независимо към коя обществена прослойка принадлежиш, правото да учиш и да се образоваш... Всеки от нас, който  се е докоснал до Шекспировата историята за двамата влюбени Ромео и Жулиета, е съпричастен с трагичното стечение на обстоятелствата, при които свободата  им да обичат е била отнета , а тяхното желание за свободен избор ги е направило жертви на предразсъдъците на времето. Човешко състрадание и преклонение изпитваме пред образа на малкия Гаврош, чийто живот приключва в зората си пак в името на така жадуваната от френския народ свобода по време на френската революция. Не са малко и примерите в нашата българска история и литература, в които млади, но със свободен дух  апостоли на свободата, живеейки в условя на робство, са готови на саможертва:

„...аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...”

( Хр. Ботев, На прощаване)

Още с първата глътка въздух и с първия плач новороденото изразява своята свободна воля, сякаш казва на света: Ето ме, аз дойдох, за да БЪДА ! Но след това расте и се развива в определена социална среда с различна култура и външно влияние. Защото човек не живее сам.  Той е част от едно общество. Както казва Екзюпери в „ Малкия принц”: „Всички пътища водят при хората”.  За да има ред в това общество трябва да има правила, които да се спазват така, че  всеки да намери своето справедливо място в него.  Има различни обществени устройства и различни законови уредби, които организират по различен начин баланса между двете категории – свобода и закон. За съжаление човек не избира къде да се роди, за да бъде част от едно наистина справедливо демократично общество с добър социален статус. За да стане една свободна личност с изразена гражданска позиция, на детето трябва да му бъде осигурено добро образование и възпитание. Човек  може да избере къде да живее, но ако това не е мястото, където е роден, това пък би му отнело възможността да живее сред хората, които обича и които го обичат. Което води до темата за избора. Свободата е право, а не привилегия. Но все пак всеки има правото на избор – да бъде или да има, да е свободен, или зависим от обстоятелства или хора.

    В произведението си „ Бягство от свободата” Ерих Фром  задава много въпроси, които поставят под известно съмнение дали желанието да бъдеш свободен е вродено в човека и какви социални и икономически фактори способстват за формиране на стремежа към свобода. И защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други поражда опастност? Според него тоталитарните общества през миналия век са създали хора, бягащи от свободата, защото така са възпитани, духовно осакатени и дехуманизирани.

   Каквато и да е истината за Свободата не можем да не се преклоним пред нейния образ, изобразен на картината на Йожен Дьолакроа – гола , смела и млада, развяла знамето, повела френския народ към мечтаното състояние на духа, което го прави горд и достоен за  поколенията и до днес.

  Дали човек се ражда свободен и дали по своя път прави избор да бъде такъв е много сериозен въпрос, който е обект на задълбочени психологически изследвания, но лично за мен свободата е право на достоен  живот, право  на хиляди лични избори – добри или лоши, които човек сам да направи в живота си, но това да са неговите избори, правото да носиш отговорност за тези избори, защото няма нищо по-хубаво от това да спреш за миг, да се огледаш около себе си и да си кажеш: Благодарен съм, че ме има и че съм свободен да избера как да постъпя днес, така че това да ме направи добър и достоен за уважение човек, защото именно това ме прави щастлив!

Защото от всички връзки с хората най- важната е връзката със самия себе си, а СВОБОДАТА ти дава възможност да бъдеш такъв, какъвто ИСКАШ!

 

На дъщеря ми

Безглаголно 

Слънце мое, моя радост,

Зора моя,  моя ден,

Мое Всичко,  цвете мое,

Моя гордост,  моя плен.

Моя съвест, моя нежност,

Моя съдник, моя страх,

Моя мисъл,  моя памет,

Моя дом и моя праг.

Небе мое, моя въздух,

Моя птица, свобода...

Море бурно, моя кораб,

Моя пристан,  светлина...

Дете мое, мой учител,

Мой приятел и сестра,

Грижа моя и утеха,

Моя вяра и мечта.

Спокойствие мое, моя тревога,

Щастие мое и моя тъга,

Мое очакване и моя надежда,

Смисъл мой и пътеводна звезда.

Сърце мое , мои топли  очи,

Любов моя, мои нежни  черти,

Дъще моя - моя топла  ръка,

Живот мой- моя  светла следа...

                                 

Рубрика: МЛАД ТВОРЕЦ

Приятно ми е да ви представя едно прекрасно младо и талантливо създание - СИЛВЕНА МАРКОВА Сигурна съм, че един ден ще четем творенията и в собствено издание. Успех,  Слънчева! :)  

 Ще дойде ден 

 Когато късно в полунощ,
 аз пея сляпа песен,
 ръцете твои, пълни с мощ,
 избират път по-лесен. 
 Тръгваш и забравяш,
 мен и нашите мечти. 
 Сама ме пак оставяш,
 но аз не търся твоите следи. 
 Ще дойде ден,
 и ще се върнеш, 
 забравил гордост
 или мощ.. 
Ще искаш само 
пак да ме прегърнеш, 
дали ще бъде в полунощ?

Животът на една запалка

 Днес вече, когато съм в кофата си спомням за това - какъв живот живях, какво видях за целия си път, макар и кратък. Отначало нищо интересно .. тъмен завод, страшни хора, миризма на газ и пластмаса. После пък още по-мрачен кашон, сложена в компанията на други неща, подобни на мен. Един ден и мен ме огря нещото, което хората наричаха слънце. Жена..доста красива трябва да призная, ме извади от моя затвор и ме постави на място, високо където виждах всички и всичко. Дни наред се молех някой да ме купи. И ето, че един ден и това се случи.В магазина влезе красив и висок мъж. Толкова красив, че ми се прииска вместо просто клипър да имах дълги и стройни крака. Той ме купи,сложи ме в джоба си, и от там започнаха моите терзания. Беше зима..и беше студено. А аз само за това се молех, никога да не се стопля, исках само да е студено. Така той ме взимаше в ръцете си, духваше веднъж, за да се стопля и ме търкаше в себе си, за да пламна. Защо бях запалка? Защо не бях, като жените на които ме подаваше той? Слагаше ме в джоба си… понякога ме забравяше у дома. Тогава умирах от ужас. Цял ден стоях сама, заобиколена от непотребни вещи и други подобни на мен предмети, които сигурно вече не пламваха в ръцете му.. И пак купища въпроси.. ще стана ли и аз непотребна? Ще се превърна ли в поредната захвърлена вещ… и ето той ме взе от рафта, и аз потънах в полет към мястото което беше по-страшно от завода, кашона или пък полицата в магазина… приземих се в коша. И аз бях просто една от всички други захвърлени… запалки!

  Сбогуване 

 Дойде време пак да заминавам. 
 И тука тебе пак оставям.
 Оставям те да остаряваш, 
 да се губиш и намираш,
 да цъфтиш и разцъфтяваш.
 Обичам те, единствена, моя, вечна любов.
 И да направя за тебе съм всичко  готов. 
 Да гледам отново красотата ти неповторима.
 И да нарека те отново мила моя Родина.
 Дойде време пак да заминавам.
 И тука тебе пак оставям.
 Оставям те, Българийо любима…
 Оставям те, ще се видим пак на зима.