ECEHHA ПЪTEЧKA

Изгрев, поредния ден – начало...

Надежда… и усмивка в бялото огледало.

Небе, очакващо светлината на Слънцето,

сърце, тупкащо в гърдите  все още влюбено...

 Душа, полетяла като есенен лист –

омагьосан от цветно сияние.

Очи вперили взор към несбъднати сънища,

ръце, протегнати към  мечтаните пътища...

 Въздишка... пореден кураж прогонва тъжните мисли,

и поемам по малка пътечка от есенни листи.

„Главата горе – силна си, казвам си, има надежда,

виж  листата как са облечени в модна одежда,

 красотата винаги нова, различна е, спираща дъха ти

и е малкък повод за празник в душата ти...

И ти като Есента си ту плачеща, ту усмихната,

но красива и цветна –неповторима си!

 Част от вечния път на Живота. Бъди силна

в мечтите си, в любовта, в надеждата, че утре ще  те има.”

 Листата покрили са моята малка пътека,

но аз я намирам...утре ще бъде от преспи затрупана...

Но пак ще бъде моята малка  утеха.

Красиво слънчево зайче по нея ще тича,

а аз ще го следвам, докато сърцето обича...