Изгрев, поредния ден – начало...
Надежда…
и усмивка в бялото огледало.
Небе, очакващо светлината на Слънцето,
сърце, тупкащо в гърдите
все още влюбено...
Душа, полетяла като есенен лист –
омагьосан от цветно сияние.
Очи вперили взор към несбъднати сънища,
ръце, протегнати към
мечтаните пътища...
Въздишка... пореден кураж прогонва тъжните мисли,
и поемам по малка пътечка от есенни листи.
„Главата горе – силна си, казвам си, има надежда,
виж листата как са
облечени в модна одежда,
красотата винаги нова, различна е, спираща дъха ти
и е малкък повод за празник в душата ти...
И ти като Есента си ту плачеща, ту усмихната,
но красива и цветна –неповторима си!
Част от вечния път на Живота. Бъди силна
в мечтите си, в любовта, в надеждата, че утре ще те има.”
Листата покрили са моята малка пътека,
но аз я намирам...утре ще бъде от преспи затрупана...
Но пак ще бъде моята малка
утеха.
Красиво слънчево зайче по нея ще тича,
а аз
ще го следвам, докато сърцето обича...
Толкова оптимистично !
ОтговорИзтриванеДа:) Бутилката е наполовина ПЪЛНА :)))
ОтговорИзтриване