Том Джоунс грабна сърцата ни

Нали знаете когато се занижат едни и същи дни и почти нищо не се случва? Сутришно кафе, работа, вечеря, ТВ и сън. Та с приятелките ми решихме, че е време да направим нещо по-така за душите си,изобщо решихме да се поглезим,което все по-рядко ни се случва.. Мислихме, мислихме и като по чудо ни се сервира новината, че Том Джоунс пристига в България. Решихме, че е идеален повод да се натоварим на колата по женски и да си организираме един уйкенд - концерт, пиано бар, шопинг и всички женски глезотийки, които могат да ти минат през ума.Речено - сторено. Мимка - най - креативната от нас поръча билетите по интернет, запази хотел и зачакахме момента с нетърпение... Ето че след още скучни и повтарящи се дни и нощи, дойде и денят на концерта. Нали знаете - малко са моментите,когато се радваме като деца. Ето този момент беше такъв. Вечерта си легнах развълнувана, а стомахът ми се свиваше леко като преди на тийнеджърска среща...( всъщност не съм много сигурна, че тийнеджърите днес изобщо се вълнуват за нещо, обикновено са все намръщени и недоволни и почти с нищо не можеш да ги зарадваш). А сутринта -малко работа, малко организация и накипрени вече пътувахме към 2 часа към София. Смях, закачки, снимки, радио - не усетихме пътя изобщо. Можете да си представите колко екзалтирани бяхме и когато чухме по радиото, че Том Джоунс разказва как фенките му все още хвърлят гащи по него на сцената, само че с годините гащите стават все по- големи :))) 

 Пристигнахме, хапнахме иии....
ето ни в залатa.

От момента, в който Том се появи на сцената не знам какво се случваше около мен. Бяхме само аз, музиката, оркестъра (който беше невероятен междувпрочем), Том Джоунс - глас без лице, тъй като не виждах лицето му от разстоянието, но си го представях...Влезе простичко, скромно и стилно облечен, сдържан и запя.Господи, какъв глас!!! Тогава си спомних, бях чела някъде,че хората, които се занимават с музика и даряват такова несравнимо удоволствие с таланта си, отиват направо в рая:) Не знам дали това е така, но аз бях в рая за по-малко от 2 часа. И така песен след песен, неусетно и Том Джоунс се зарази от еуфорията на публиката. Танцуваше като че е на 30, пееше като Бог и предаваше целия си позитивизъм на нас - хиляди малки човечета, изпаднали в безтегловност от удивление... Пожелавам на всеки подобно изживяване!